В подкрепа на децата и семействата в България и извън страната
На 7 януари 2026 г. в Дома на Европа в София се проведе експертна среща между членове на Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) на Европейския парламент, организации от Национална мрежа за децата (НМД) и Коалиция „Детство 2025“ . Бяха дискутирани въпроси, свързани с постигнатото и нерешените проблеми на деинституционализацията на грижите за деца в България, системата за закрила и на детето; социалните услуги в подкрепа на децата и семействата, приемната грижа и изпълнението на Плана по Европейската гаранция за детето (ЕГД) в България през 2025 г.
В срещата участваха трима евродепутати: Христо Петров („Обнови Европа“, България); Естел Кьолеманс (С&Д, Белгия); Валери Дево („Обнови Европа“, Франция).
Срещата беше открита от Национална мрежа за децата, представена от Георги Еленков, директор „Политики за децата“, и Белла Дамянова, координатор „Политики за децата“. Те запознаха евродепутатите с ключови постижения от 20-годишната история на НМД, пряко свързани с деинституционализацията, реформите в системата за закрила и борбата с детската бедност. НМД очерта и необходимостта от реформи в системата за закрила, социалните услуги, образованието – включително образование и грижи в ранна детска възраст, както и в правосъдната система.
Боряна Климентова, програмен директор на „Надежда и домове за децата – клон България“, представи ключови резултати от работата на организацията по превенция на раздялата на деца и техните семейства и подкрепата на приемни семейства. Тя посочи, че, за да се закрият оставащите два ДМСГД – в гр. Варна и гр. Плевен, е необходимо ефективно взаимодействие между Министерството на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане и НПО сектора, за да се осигури среда за живот на децата максимално близка до семейната.
Д-р Събина Събева, председател на Управителния съвет на МСС-България отчете позитивните ефекти от процеса на деинституционализация и ключовия принос на приемната грижа в периода 2007–2012 г. за закриването на домовете за деца от 4 до 7 г. Д-р Събева отбеляза, че прилагането на Националната карта на социалните услуги има потенциал да противодейства на неравнопоставеността между общини и региони по отношение развитието на социалните услуги, но само ако бъде реално приложена с нови финансови стандарти за услугите по ЗСУ. Опирайки се на дългогодишния си опит, общите позиции на НМД и Коалиция „Детство 2025“, д-р Събева изведе ключови системни проблеми, сред които: продължаващото проектно финансиране на приемната грижа от 2012 г. насетне и нуждата тя да бъде устойчиво развивана като държавно делегирана дейност; високият дял на резидентната грижа (36%) при извеждане на деца; липсата на ефективна работа със семействата при настаняване при роднини и близки; неспазването на законовата последователност от мерки по ЗЗДет при спешното извеждане на деца в риск; липсата на цялостна подкрепа за напускащите грижа и за младежите с увреждания; необходимостта от по-ефективни интервенции по ЕГД и повече истинско детско и младежко участие, включително на деца с опит от системата.
Мариана Тасева, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“ акцентира върху слабия капацитет на отделите „Закрила на детето“; липсата на визия, единен финансов стандарт и последователност в развитието на приемната грижа; отсъствието на интегрирани мерки за подкрепа на семейства, въпреки че бедността остава водещ мотив за извеждането на деца; нуждата от системна политика за ранното детско развитие и от развитие на патронажната грижа по места. Трендафил Меретев, мениджър „Проекти и застъпничество“ във фондацията, посочи редица дефицити на функционирането на европейските фондове, включително липсата на специален фокус върху ранното детско развитие, както и противоречието между прилагането на Европейската гаранция за детето и нарастващата детска бедност в България.
Александър Миланов, изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа подчерта, че 85% от българите одобряват приемната грижа, но на регионално ниво тя често е обект на неразбиране, очернящи кампании и дезинформация. Той алармира за: липсата на трудова сигурност за приемните родители, преобладаващата част от които са в следпенсионна възраст; липсата на специализирана приемна грижа (за деца с увреждания, деца в конфликт със закона и др.); критичния недостиг на приемни родители, особено в големите градове и даде за пример гр. София, където към момента има около 20 действащи приемни семейства при нужда от поне 200.
Евгения Тонева, програмен координатор в Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца при Нов български университет, подчерта липсата на свързаност между системите и системното изключване на родителите от процесите по вземане на решения. Тя посочи междупоколенческата бедност и социалната изолация като фактор №1 за интервенция от системата за закрила.
Работната среща завърши със сесия за въпроси и отговори, в рамките на която бяха обсъдени възможности за по-структуриран и устойчив диалог между НПО сектора в България, Европейския парламент и националните институции (МТСП, МЗ, МОН), вкл. в контекста на планирането, прилагането и наблюдението на интервенциите по Европейската гаранция за детето.